Груповият секс – популярна тема за фантазиите на повечето мъже, без значение каква е сексуалната им ориентация. Но ако при хетеросексуалните мечтите обикновено достигат до тройка с две жени, то при би и хомосексуалните нещата обикновено са доста по-мащабни. А повечето, които веднъж са опитали истинската оргия, вероятно смятат тройката за нещо съвсем нормално.

Реално фантазията за оргия при повечето си остава само фантазия. Докато порно клиповете с участие на трима и повече участници набират все по-голяма популярност и брой гледания, бройката на хората, които участват в такива оргии в реалния живот е значително по-малка. Да се съгласиш да участваш в оргия в повечето случаи означава да го направиш с непознати, а както знаем – с непознат дори и да имаш опит, винаги е като първия път. И въпреки че организаторите на такъв тип мероприятия обикновено въвеждат правила за участие, винаги остава място за съмнения. А ми ако никой от участниците не ми допадне? А ми ако аз не допадам на никого от участниците? А ми ако не ми стане, ще се изложа пред толкова много хора!

Но в този момент страхът се противопоставя на желанието. А каквото и да си говорим – оргията е съпоставима с образа на забранения плод от старозаветния епос. Както ябълката на раздора не е просто храна, а символ на изкушението да се премине отвъд установения ред, да се придобие познание и опит, които са били забранени, така и оргията не е просто сексуален акт, а образ символизиращ разпадането на социалните, моралните и индивидуалните ограничения. Оргията е място, където обичайните правила престават да действат.

И тук има място за паралели с Психологията на тълпата – това е научен труд на Гюстав Льобон, който е един от най-известните изследователи на феномените които се случват при наличието на голям брой участници. Основните изводи на Льобон са:

Загуба на идентичност

Според автора, когато човек стане част от тълпата, той престава да мисли и действа така, както би действал самостоятелно. Личната отговорност отслабва и поведението на индивида се контролира от настроението на цялата група. И в общия случай при оргия се наблюдава идентично поведение, където отделните личности се представят като погълнати от общия импулс.

Тълпата е по-емоционална, отколкото рационална

Льобон смята, че тълпите се ръководят от чувства, образи и внушения, а не от логика и прагматика. Затова групите лесно изпадат в крайности – възторг, паника, насилие, екстаз. При груповия секс нищо от горното не е чуждо. Оргията е акт на колективно постигане на удоволствия при който разумът бива временно изместен от емоциите.

Заразителност на поведението

Една от ключовите идеи е, че емоциите и поведението се разпространяват като зараза. Ако един индивид от тълпата има определено поведение, това лесно може да доведе до там, че и останалите участници придобиват същото поведение, независимо от това, че извън групата всеки от тях не би се държал по този начин поотделно. Колективният импулс поглъща човека и това е известно и като синергия, мощността на груповия импулс е по-голяма от сумата на импулсите на всеки отделен участник, защото всеки се „надъхва“ от останалите и е способен да направи неща, които не би могъл да направи самостоятелно, независимо, че тълпата не го подпомага физически, а само на мотивационно ниво.

Анонимност

Четвъртият компонент от психологията на тълпата е чувството за анонимност, които осигурява голямата група. Това се наблюдава дори между малките общности в по-слабо населени места съпоставени с усещането в големия град. Когато индивидът е поставен в контекста на тълпата, усещането е, че погледите са разфокусирани върху множеството участници, а не върху един конкретен, което създава усещането за анонимност и дори за безотговорност.

Всеки от индивидите може лесно да преодолее личните си граници и задръжки, когато е в тълпата, защото е мотивиран от това, че другите участници ЩЕ го направят. Тук ключов е факторът, че останалите участници също се мотивират вътрешно на базата на идеята че останалите ЩЕ извършат дадено действие или ще имат дадено поведение и дори никой да не го прави или нито един от индивидите на де е способен самостоятелно, идеята че заедно могат е силен мотивиращ фактор.

И така желанието се засилва от възможността. Нека сме честни, не всеки получава покана за оргия… и не е всеки ден. Не е като да те поканят на концерт или рожден ден. Затова повечето хора са опортюнистично настроени и когато такава възможност се отвори са по-скоро положително настроени към идеята с цел да не пропуснат възможността. А нещата се допълват и от усещането за елитарност – за да получиш подобна покана трябва да си избран. И както стана дума и преди това – желанието е противопоставено на страха. А ми ако нищо хубаво не излезе от цялото това нещо?

Дори още първата стъпка на преодоляване на страха и комплексите (какво ще си помислят останалите) дава мощен прилив на адреналин. Усещането се допълва от идеята за нещо ново, неизпитано. В секса желанието да опиташ нещо ново и екзотично винаги е било движеща сила, независимо дали става дума за изневяра, оргия или партньор от друга раса, националност. В общия случай ЕКЗОТИЧНО = ЕРОТИЧНО.

Тук могат да се направят и паралели със сензорната депривация. Разумът винаги е възбуден от идеята за непознатото, това го гъделичка, кара го да измисля – как би се усещало това, а как би се усещало онова, ами ако е друго, а ако е различно? И въпреки това, за повечето, които са се осмелили да прекрачат тази граница, първият опит не остава единствен, защото благодарение на участието на непознати усещането всеки път е като първи път.

Как да преодолеем страховете и задръжките?

Отивайки на оргия, обикновено го правим с ясна цел – да правим секс. И първото и най-важно нещо, които трябва да запомним е, че останалите участници отиват по идентична причина и със същата цел. Когато си харесаш някого от участниците няма нужда да се чудиш как да му кажеш, какво искаш, защото знаеш предварително, че и той е там за същото. Просто отиваш и директно му предлагаш. В контекста на оргията рядко може да очакваш да получиш отказ. Няма недомлъвки, няма ухажване, няма игри и прелюдия. Чист секс и рафиниран разврат. Но заради психологията на тълпата – просто не ти пука, защото всички са там за същото. За краткото времетраене на оргията всички правила и забрани временно се отменят.

Другата разлика е, че при оргията нямаш ограничението да си избереш един с когото да имаш контакт, така както в приложение за запознанство или в нощен клуб. На оргия можеш да имаш не всеки, а всички. Единствените ограничения са собствените ти спирачки, физическата ти издръжливост и потентността. Но за последното няма нужда от притеснение, защото в такава обстановка ще има предостатъчно фактори действащи на възбудата.

Груповият секс дава усещане, че можеш да направиш всичко, че можеш да реализираш всяка фантазия без да се притесняваш от неодобрение, което дава онзи мощен общ импулс на тълпата. Както и концепцията, че каквото става тук и сега си остава тук и сега. Обикновено отношенията между участниците в оргията не водят до обвързване или поемане на отговорност или бъдещи ангажименти, освен за бъдещи ангажименти за още от същото.

В крайна сметка всеки сам си преценява, дали да направи първата крачка, както и дали да направи следващите крачки или да се върне там, откъдето идва. Понякога може да е по-добре мечтата да си остане мечта! Но ако от мечтата ни дели само личен комплекс, дали има смисъл да се остава в състояние на нерешителност пред вида на тази мнима преграда? Дали пък не е по-добре да опиташ, ако ще и за да откриеш, че не ти допада, отколкото цял живот да се питаш – какво ли щеше да бъде?

А какво ме спира мен?

Освен общите размисли, тук остава и мястото за личното усещане. Въпреки че намирам пътя да напиша за тези преживявания почти в първо лице, чисто изповедно трябва да призная, че аз съм от онези, които засега са си поставили бариерата до тройката. Разчитам на последното изречение от предходния параграф и без да си го поставям за цел, вероятно при подходящи условия и стечение на обстоятелствата бих се възползвал от възможност.

Това, което ме спира не е страхът от чуждото мнение, или разкриването. Напълно съм съгласен с по-горния текст, че когато отидеш на подобно мероприятие, трябва да си наясно, че останалите участници са като теб и няма място за срам или притеснение. Нещата са крайно взаимни – както те ще разберат някакви факти и обстоятелства за мен, така и аз ще разбера реципрочни факти и обстоятелства за тях.

Спира ме страхът от STD (полово предавани болести) и STI (полово предавани инфекции). Защото онова размиване на отговорността, за което говори Льобон, изчезването на личните задръжки е врата която отваря свят на неограничени възможности за предаване на подобни инфекции. И като се добави това, че в повечето случаи организаторите налагат правила, но няма ефективен контрол, плюс личните ми наблюдения относно масовото поведение и тоталното пренебрегване на елементарните правила за безопасност, засега ми е трудно да си представя този тип поведение и личната сигурност ръка за ръка.