От филми като „Babygirl“ и „Pillion“ до корицата на албума на Сабрина Карпентър за най-добри приятел на човека (Man’s Best Friend), играта с кученца навлиза в обществения дневен ред все по-често и все повече.

Разбира се, куиър хората са много по-напред от общата тенденция, която поп културата едва сега подхваща. Ако сте били на някой прайд или на куиър / секс парти, както в Европа и Северна Америка, така и у нас, вероятно и вие сте срещали такива сладури, облечени като кученца. Това е разновидност на BDSM, която е лесно разпознаваема в тълпата по цветните маски с кучешки муцунки и започва да става все по-видима в куиър сцените до степен, че републикански законодатели, като конгресмена от Флорида Ранди Файн започна да се вълнуват от темата. Ако в общество като северноамериканското на дневен ред са законови ограничения за явлението, какво остава за общности като нашата, които са значително по-слабо развити в приемането на различните.

Откъде произлиза?

За тези, които не са запознати, „pup play“ е форма на фетиш, която включва ролева игра като куче и стопанин – домашен любимец и човек, който помага на кученцето да се освободят от задръжките си и да се съсредоточи върху игривата си природа. Играта с кученца технически попада под чадъра на BDSM и е тясно свързана с гей общностите, занимаващи се с „кожа“. Докато общността обединена около кожените аксесоари и изделия съществуват от 40-те години на миналия век, играта с кученца е относително по-нова форма на BDSM, появила се през 80-те години.

Подобно на други форми на куиър кинк, днес за много от практикуващите го, значението на кучешките игри се простира много отвъд спалнята. Макар че те могат да имат чисто сексуално изражение, много хора, които участват в кучешки игри, получават удовлетворение дори от участието в общността, което надхвърля секса. Всъщност повечето респонденти в едно проучване сред кученца казват, че техният „стил на кучешки игри“ е „еднакво социален и сексуален“.

От уличния фестивал Фолсъм в Сан Франциско през международния конкурс „Мистър Ледър“ в Чикаго до общността на приложения като „Грайндр“, куиър кученцата са буквално навсякъде. Въпреки че няма основания и причини за пряка връзка между кучешките игри и куиър хората, те често вървят ръка за ръка. Много куиър хора намират игрите с кученца за завладяващ начин да се свържат с общността, да се насладят на удоволствието и да се самоизразят, като същевременно се чувстват привлекателни и облечени в специалните си костюми.

Но както при всяка субкултура, участниците имат различен начин за изразяване на своята принадлежност към игрите с кученца и разбиране за това какво означават те за него – така че е важно да не се рисува цялата картина с една обща четка. Ако все още сте любопитни да научите повече, не се притеснявайте! Ще се опитам да ви преведа през основите на игрите с кученца.

Какво е играта с кученца?

Играта с кученца е разновидност на BDSM, която включва ролева игра като кученце, понякога в група с други кученца (глутница) или с водач или дресьор. Този процес е свързан с това да се докоснете до първичната си животинска същност и да се включите в автентичен вид игра. Представете си търкаляне по земята, носене на пръчка и като цяло освобождаване от стреса на човешкото съществуване в замяна на еуфорията и цялостното преживяване на това да си кученце.

Тук не става дума за психични или поведенчески отклонения, тъй като говорим за ролева игра, а всяка игра има правила и ясен обхват – място и време, когато се играе. Участниците имат изцяло нормално поведение и вид извън териториалния и времеви обхват на играта. И това важи за всички видове ролеви игри.

За да разберем основите на играта с кученца, ще се спра на някои ключови термини:

• Кученца / палета: кучешкият образ, който хората възприемат, когато преминават в режим на игра с кученца. Обикновено се дефинират като малки или умалително за куче, тъй като по-младата възраст се асоциира с по-игриво поведение, но се срещат кученца и кучета на всякаква възраст.
• Стопанин / дресьор: определен човек, който ръководи играта, грижи се за кученцето и дава командите.
• Глутница: група от кученца, понякога има йерархия и включват алфа, бета и омега кучета подчинени едно на друго. В рамките на глутническите структури някои кучета могат да поемат ролята на водач при липса на такава роля в играта.

Връзката между кученцата и стопаните може да се опише най-добре чрез езика на BDSM. Въпреки че те не са синоними, можем да мислим за кученцата като за вид подчинени, а за стопаните като Доминиращи. Кученцата преотстъпват човешкия стрес и контрол на своите стопани или дресьори, които от своя страна задават тона за игра и им помагат да влязат ролята си. Това може да изглежда като кученце, което получава тренировка (с команди като „седни“ и „стой“), кученце и дресьор, които играят „донеси пръчката“, кученце, което ближе ботуша на стопанина си (форма на фетиш култ / поклонение), стопанин, който си играе с кученцето си, като го почесва по корема или зад ушите, както и всякакви кучешки активности за изразходване на енергията или глезене в леглото.

Разбира се, играта трябва да се случва само след като кученцето и неговият стопанин са провели задълбочен разговор и имат разбиране на границите, съгласието и евентуалните безопасни думи по време на игра. Макар че не всички взаимоотношения кученце / стопанин имитират взаимоотношенията подчинен / Доминиращ, тази аналогия е полезна за разбирането корените на играта с кученца в куиър, BDSM и кожените общности. Тази динамика може да изглежда различно в глутница кученца, където няма водач и кученцата играят помежду си в йерархията на глутницата.

Какво е кучешката маска и трябва ли ми такава за да играя?

Екипировката, която кученцата носят, със сигурност е едно от първите неща, за които хората се сещат, когато чуят „игра с кученца“. Едно от най-различимите неща в тази екипировка е специфичната кучешка маска (кожена, латексова или неопренова маска с уши и муцунка, наподобяваща кучешка), ремъци за гърдите тип „булдог“ (хамут през тялото, който се поставя през гърдите, може да е кожен, полиуретанов, латексов и други материали, както стегнати, така и ластични) и ръкавици за кученца (ръкавици, които приличат на лапи и предпазват ръцете когато сте на четири крака, в допълнение ограничават използването на пръстите на ръцете когато става дума за форми на депривация), както и други аксесоари с кучешка тематика, като бандани, нашийници и наколенки за игри. Важно е обаче да се отбележи, че макар кожените аксесоари да могат да бъдат забавни и секси, за кучешките игри не е задължително наличието на такава екипировка. Все пак това е поведенческа ролева игра и като такава аксесоарите са добавка към поведението на участника, които да направят преживяването по-реалистично, но не са основното.

Кученцата винаги ли са кучета?

Краткият отговор е: НЕ! Играта с кученца всъщност е по-общо понятие, което често обхваща играта с всякакви домашни любимци. Това включва ролевите игри с всички видове домашни животинки и тяхната връзка със стопаните им. Най-често се играят ролеви игри като кучета, но има и различни други животни, представени в игрите с домашни любимци, като котки, лисици, зайчета и дори прасета.

Кученцата и другите пухкави животинки?

Както пухкавите животинки (furries), така и кученцата са форми на антропоморфен анимализъм – същества с животински външен вид и човешки характерискити (като говорене, изправено ходене и носене на облекло). И в двата случая участниците играят роли като животни и до голяма степен е възможно да се припокриват по отношение на лицата, които участват в тях, но двете общности имат различни нюанси, които ги правят уникални.

Най-очевидните им разлики са естетическите – пухкавите животинки често носят цели глави (подобно на кукерски маски и костюми), както и костюми покриващи цялото тяло, като обикновено се цели пълно визуално преобразяване, доколкото бюджетът го позволява. Докато кученцата по-често носят кучешки маски, ремъци, нашийници, ръкавици и други аксесоари, които по-скоро символизират кучешката природа, без напълно да пресъздават визуални сходства и често включват голяма доза голота. Въпреки това границата не е контрастна и ясно изразена, а по-скоро абстрактна.

Двете общности са изградени около различни аспекти на куиър игрите и въображението. Играта с кученца в крайна сметка е вкоренена в BDSM и кинк общностите, докато пухкавите животинки са създадени от субкултурата на фенска маса съсредоточена върху другарството. И докато някои фърита правят секс с животинските си костюми, в повечето случаи централният фокус на общността не попада върху интимността и сексуалността, както е при повечето кучешки игри, които имат отчетливо изразен сексуален характер.

Защо куиър хората се занимават именно с игри с кученца?

Няма една основна причина толкова много куиър хора да практикуват игри с кученца. Всеки има свои индивидуални причини да се занимава с това и форми на удовлетворение, които получава от това, че е част от глутницата. Въпреки това, играта с кученца като цяло се оказва важен източник на куиър практики за участниците в нея. Според проучване от 2022 г., публикувано в списанието „Archives of Sexual Behavior“ (Архиви на сексуалното поведение), голяма част от играещите като кученца – 84%, съобщават че играта с кученца е подобрила психичното им здраве.

Защо се говори толкова много за това явление?

Игрите с кученцата съществуват много преди 2026 г. Но защо през последните години навлиза толкова много в мейнстрийм културния дух на времето? Куиър хората движат културата, което означава, че с времето модата, изкуството, кинкът се просмукват в поп културата. Помислете как кожените ремъци са влизали и излизали от мейнстрийм модата от 80-те години на миналия век до днес, благодарение на първоначалната им популярност в BDSM общностите още през 40-те години на миналия век. Включването на играта с кученца в съвременната телевизия и филми, като Babygirl, Nightbitch и Pillion, дори едва доловимо, може отчасти да се дължи на този поток от култура. А реакцията е верижна – колкото по-често се появява, толкова повече се нормализира като обществено поведение и това позволява да се практикува още по-често.

Що се отнася до демонизирането на играта с кученца от страна на някои политически среди (предимно с лява ориентация) и опитите на законодателя да налага ограничения, това не е нищо ново. Независимо дали става въпрос за атаки срещу пухкави животинки и измисляне на небивали истории или за твърдение, че ако „не се справим с това психично заболяване“, кученца ще се разхождат навсякъде по улиците, куиър субкултурите често са преследвани с политически цели, като начин за по-широка атака срещу правата на ЛГБТ+ общността, като по-уязвима част от тази общност. Политическите среди създават цяла индустрия от погрешно представяне и обвиняване на пълнолетни лица, играещи съзнателно и със съгласие, за да атакува маргинализираните групи по-широко.

Има ли кученца в България?

Всъщност, ще се изненадате колко много хора практикуват такива ролеви игри дори и в България. Средата у нас е относително по-консервативна в сравнение със западна Европа и Северна Америка, но въпреки това относително безопасна в сравнение с някои други общества по широкия свят. И по тази причина в България появата на публични места в подобна кучешка екипировка не би била обществено приемлива. Затова не ги забеляваме така масово, както това би могло да се случи в някои други общества, които проявяват по-голяма толерантност и приемане.

Въпреки това в страната има доста фенове на тези практики. Разбира се, не всички ги разглеждат непременно в контекста на BDSM, както и не винаги се акоциират с гей среди. Особено в по-големите градове и най-вече на различни партита и събития с по-откроена куиър насоченост е лесно да се срещнат множество хора с кучешки маски и костюми. И вероятно с времето приемливостта на такъв тип поведение у нас ще продължава да се увеличава.

Лично аз не изпитвах влечение към кучешките маски, когато си взех първата такава. Всъщност си купих подобна кучешка маска от един от най-популярните модели, тъй като този тип маски покриват лицето в максимална степен. Първоначалното ми отношение беше като към средство за осигуряване на максимална анонимност по време на други форми и прояви на BDSM. Но с времето започнах да откривам, че маската привада известна идентичност на носещия, това ме накара да експериментирам в различни направления и въпреки че днес не съм силно запален фен на игрите с кученца, непрестанно откривам за себе си нови причини, които да палят искра у мен.

Текстът е адаптация на публикация в Them.US