Ще започнем малко по-отдалече – при еякулация от пениса се отделя бяла лепкава течност, която повечето хора наричат грешно „семенна течност“. В действителност семенната течност (спермата) е прозрачна и е между 2% и 5% от съдържанието на еякулата.

Останалата част е простатен секрет, който е около 20% до 30% от състава на еякулата. Той се състои от цинк, който има антибактериален ефект и цитрат, който поддържа сперматозоидите подвижни. Също така съдържа и протеаза (антиген), която втечнява (пресича) еякулата след 10 до 30 минути след изхвърлянето му. Има още и полиамин, който придава специфичния аромат на еякулата и има pH около 6.5, което придава кисело-соления вкус.

Третата съставка е семинален секрет, който се състои от 90% вода и е общо 60% – 70% от състава на еякулата. Освен водата съдържа още фруктоза, която служи за хранителна среда на сперматозоидите, а водата е за по-лесна подвижност.

Малко преди самия еякулат се изхвърля и количество прееякулат – прозрачна и леко мазна течност, която служи като естествен лубрикант и дезинфектант за уретрата, премахва киселинността от урината, ако има остатъци в каналите на отделителната система. Да ли ще има или няма да има такава течност и какво количество ще бъде е силно индивидуална характеристика и може силно да варира при различните мъже, и дори при различните полови актове на един и същи мъж.

Тази течност нормално не съдържа сперматозоиди и не може да предизвика бременност, но е възможно да има останали живи сперматозоиди от предишна еякулация в уретрата или уретралните канали, който да бъдат изхвърлени заедно с прееякулата, така че при хетеросексуален секс трябва да се внимава за нежелана бременност, особено при втори и следващ оргазъм в рамките на един продължителен полов акт.

Защо беше важно да се уточни съдържанието на еякулата – защото различните съставки се отделят от различни жлези, които са разположени на различни места в тялото, активират се по различен начин и действат по различни механизми. Всъщност само малкото количество течност съдържаща сперматозоидите се произвежда от тестисите. Тя е около 2% до 5% от състава на еякулата, не придава нито цвят, нито мирис, нито вкус на еякулата. Въпреки, че има малък дял в основния състав на еякулата, тази част има ключовата функция при полов акт с цел бременност. От друга страна при всички други случаи на полов акт с цел сексуално удоволствие, тази течност няма функция.

Останалата част от еякулата се формира предимно от простатата и други жлези. Тя има предимно транспортна и хранителна функция, но дава основния обем, от нея зависи вкусът и мирисът на еякулата, както и неговият обем.

Говорейки за това – нормалният обем на еякулата е 2 ml до 5 ml. Много хора имат нереалистични очаквания по отношение на количеството, които са породени от два странични фактора – порно филмите и медицинско състояние наречено хиперспермия. При хиперспермията има прекомерно производство на еякулат и съответно при изхвърлянето има осезаемо по-голямо количество. По-важният фактор обаче са порно филмите, в които виждаме не реален полов акт, ерекция, оргазъм и еякулация, а магията на киното. Практика при такива кино продукции (особено при професионалните, но и при някои любителски), да се инжектира синтетична бяла течност чрез поставен в уретрата маркуч (катетър), която се изхвърля от мускулните контракции при оргазма, като създава впечатлението за по-голям обем. Затова не вярвайте много на това, което виждате в порно филмите.

Говорейки за вкуса и мириса – те зависят предимно от храната и течностите, които се приемат 24 до 48 часа преди половия акт. За по-слабо кисел, клонящ към сладък вкус се препоръчва консумацията на натурален сок от ананас, който силно влияе на вкуса на спермата. Алтернативно на какъвто и да е плодов сок, който съдържа високи нива на фруктоза се предполага че ще намали киселинността и ще повлияе на вкуса на еякулата. Не мога категорично да потвърдя това твърдение, но съм склонен да му вярвам в голяма степен. Също така е важно в рамките на 6 – 8 часа преди половия акт да се пие повече вода (не прекалено много, разбира се), защото обезводняването би довело до по-гъста течност и по-малко количество. В това число може да промени и цветът на течността от бял на леко жълт дори до леко кафеникав. Или обратното, ако сте приели голямо количество вода, еякулатът може да е и по-воднист. Всичко това е нормално, но би могло да представлява нежелан ефект, независимо дали половият акт е с цел бременност или за удоволствие. В допълнение е полезно да се приема допълнително цинк, който също е сред ключовите съставки на еякулата. Цинкът често се намира под формата на хранителни добавки и е полезен и за други функции на тялото.

Сега пък сигурно се чудите защо е важно коя съставка на еякулата от коя жлеза се отделя. Но преди да стигнем до това, още няколко важни предусловия. За да се стигне до еякулация има стъпки, които се случват преди това. На първо място се започва със сексуалната стимулация, тя може да бъде постигната по няколко различни начина.

Първият и най-очевиден е стимулацията на нервните окончания на пениса. Те са предимно съсредоточени по гланса (главичката), основно в долната част при т.нар. гемче, което изпитва триене при полов акт, както и по крайната част на кожата, която покрива главичката на пениса. Именно това е основният и традиционният механизъм за сексуална стимулация по време на полов акт.

Освен този метод, обаче, сексуална стимулация може да се постигне и чрез стимулиране на простатната жлеза, която е разположена по-нагоре и по-навътре. За разлика от главичката на пениса, тя не е външен орган в мъжкото тяло и не е толкова „достъпна“ и лесна за стимулиране. Въпреки това, при проникване в ректума през аналния отвор може да се достигне до външните стени на простатната жлеза и по този начин тя може да бъде стимулирана чрез притискане. Факт е, че при анален секс, дори и мъже с хетеросексуална ориентация са способни да изпитат удоволствие. И е важно да се знае, че това е физиология, а не разстройство, т.е. нищо не ви е ненаред, ако изпитвате такива усещания. Има немалко хетеросексуални мъже, които обичат да им се бърка с пръст в ануса по време на половия акт като форма на допълнителна стимулация.

Освен простатата, самият анус също е място наситено на нервни окончания, така че дори да не се стигне достатъчно дълбоко е възможно да се изпита стимулация и удоволствие. Въпреки това, тази форма на стимулация рядко може да доведе до оргазъм, ако не се стига до простатата.

Третият метод е чисто визуален – с това, което виждат очите, те подават сигнал на централната нервна система, който също може да бъде компонент от сексуалната стимулация. Рядко това е самостоятелен фактор, но често е допълващ към някой от другите два.

Освен този начин, сексуална стимулация може да се постига и чрез механична стимулация и на други органи в тялото. Например зърната на гърдите, дори и при мъже. Това е силно индивидуално – при някои мъже зърната не са чувствителни, при някои са относително чувствителни, а при трети са силно чувствителни. Някои не постигат никаква стимулация от това, докато други са в противоположната крайност и са способни дори да получат оргазъм само чрез стимулация на зърната и без нищо друго. По отношение на нервна система нещата са изключително индивидуални и варират от партньор до партньор в големи диапазони.

Как се предават сигналите в тялото?

Има два основни механизма – чрез хормони, които се отделят от определени жлези в кръвния поток и при достигане заедно с кръвта до даден орган подават сигнал за определена реакция на органа.

Вторият начин е чрез нервите, които действат като „кабели“ и по тях преминават електрически импулси към централната нервна система (главния мозък и гръбначния мозък) и чрез периферната нервна система – обратно към мускулите и други органи на тялото.

Съответно за постигането на оргазъм се използват както хормони, така и нервите, в това число за предаване на информация от пениса и простатата към централната нервна система, така и в обратната посока за предаване на сигнали за реакции от органите – ерекция, оргазъм, еякулация, край на ерекцията.

Основно нервните окончания в пениса, простатата и на други места по тялото, наричани ерогенни зони изпращат електрически импулси до мозъка, което предизвиква отделянето на хормони и други химически елементи в кръвния поток, които достигайки до даден орган предизвикват неговата реакция.

Допълнителна функция на хормоните е, че създават и определени усещания и настроения. Еволюционен механизъм е довел до това, че при полов акт се изпитва удоволствие, при наличие на болка, тя се притъпява. Идеята на природата е – ако си ранен, да продължиш да си способен да се репродуцираш.

Ключови вещества тук са ендорфинът, който е известен още като хормон на удоволствието, както и адреналин. Въпреки че са в относително малки количества, те са достатъчни, за да предизвикат именно това, което търсим като елемент на удоволствие от сексуалния акт. Обичам да ги наричам БИО наркотик, предизвиква удоволствие, не води до пристрастяване (ако не броим пристрастяването към удоволствието от сексуалния акт), но в медицинския смисъл – не се достига на състояние на абстиненция когато има недостиг от съответното вещество, не е опасно за здравето, понеже се отделя от собственото тяло на практика не е възможно да се предозира и не на последно място – безплатно е (ако не броим платената любов).

Допаминът, както и известно количество тестостерон, които се отделят в началото на стимулацията на нервите започват да изострят чувствителността на нервите, т.е. ако стимулацията продължава, усещането започва постепенно да нараства като верижна реакция – повече стимулация = по-висока чувствителност, по-висока чувствителност = повече хормон, повече хормон = още по-висока чувствителност.

Допаминът и адреналинът са естествени аналгетици и опиоиди подобни на морфина, които притъпяват болката, което позволява по-пълноценно изпитване на удоволствието, но не водят до пристрастяване както при морфина. Повечето мъже от юношеските години и сами са установили, че когато те боли глава, запушен ти е носът, имаш физическа травма, можеш да неутрализираш негативните ефекти чрез мастурбация.

Следващият хормон, който се отделя е окситоцинът, който първоначално дава сигнал за сексуална възбуда. Той има ключова роля за получаването на ерекция – за задържането на кръв в пениса.

Следва пиково изхвърляне на голямо количество ендорфин. Именно това е причината за изпитване на удоволствие от оргазма.

Следващ по хронология отново е окситоцинът, който при достигане на прагова концентрация предизвиква контракции на гладката мускулатура. Това води до изхвърлянето на еякулата, което се получава чрез мускулни контракции. В същия момент се случват и аналогични контракции в цялата абдоминална област, в това число и на сфинктера – кръглия мускул на ануса, което от някои активни се оценява като приятно стискане на пениса от ануса на пасивния в момента на получаването на оргазъм.

В това число, често при еджване от друг (т.е. не се еджваш сам), доминиращият може да пъхне пръст в ануса на подчинения и да усети наближаващия оргазъм по започващи контракции на мускулатурата.

Следва отделяне на пролактин, който е сигнал за край. Той потиска допамина, прекъсва контракциите, изключва ерекцията. Отделя се и серотонин, който намалява и сексуалното желание. В този момент се изпитва усещането за умора и изтощеност. Може дори да доведе до сънливост.

Както обичам да казвам, оргазмът на разговорен език се нарича „свършване“, защото е краят, след него нещата приключват, поне за известно време.

Следва период от време наречен ретракция, през който пролактинът се абсорбира от тялото, в този период физиологически е невъзможно да се получи нова ерекция или оргазъм. При по-млади мъже това може да трае от 5 – 10 минути, до час или дори два часа при по-възрастни мъже.

Защо обаче всичката тази химия е важна и какво е най-важното?

Важна е, защото според начина и типа на стимулация чрез които се достига до оргазъм химията и процесите може да се различават в известна степен. Ако познаваме детайлите имаме възможност да манипулираме събитията в наша „полза“.

Основната разлика на първо място е според вида на стимулацията – дали е стимулация на гланса (главичката) на пениса, на простатата или ан друга ерогенна зона от тялото.

Стимулирането на простатата предизвиква оргазъм, а при повечето мъже (но не задължително) предизвиква и ерекция. Но често аналният (или по-точно простатният) оргазъм не предизвиква еякулация или еякулацията е без компонента на семенната течност.

От своя страна – различният механизъм за достигане до оргазъм и различната химия за постигането му, се неутрализират по различен начин. По тези причини аналният оргазъм има по-дълга продължителност, не предизвиква (или поне не толкова силно) усещане за изтощеност и няма период на ретракция през който не може да се изпита повторен оргазъм, т.е. може да се изпитат много на брой последователни оргазми (множествени оргазми).

Друг важен момент е точното време и последователност на събитията в механизма на задействане и прекъсване на оргазма. Дори и да се прилага стимулация на пениса, самият оргазъм и еякулацията са две последователни събития, с много кратък интервал от време между тях. При внимателно подбиране и добър контрол е възможно да се прекъсне стимулацията в много прецизен момент, така че хем да се получи оргазъм, хем да не се стигне до еякулация. Това премахва част от стоп-механизма и съответно този оргазъм също може да бъде по-силен или по-продължителен.

След такъв оргазъм няма пролактин и серотонин или са с много по-ниски нива, което елиминира усещането за отпадналост, умора и сънливост след оргазма. Не е точно същото, но в известна степен това прилича на техниката за еджване (edging), при която се стига до ръба (edge), но не се прекрачва границата. Т.е. достига се до оргазъм, но не се достига до еякулация, което е търсеният ефект за засилване и удължаване на усещането.

Когато половият акт е с цел бременност – всичко описано не би било важно в такава степен, но когато сексът е за удоволствие, ако има механизъм да го увеличим като интензивност и продължителност – няма причина да не го направим.

Играйте етично, уважавайте партньора си и изпитвайте максимално удоволствие.