Сензорната депривация е техника при която обектът бива лишен от едно или повече сетива чрез ограничаване или намаляване на стимулацията върху определени органи. Използва се в различни дейности, в т.ч. в медицината и като метод за измъчване или принуда (както като част от ролева игра, така и в реалността). Терминът може да се срещне още и като сетивна изолация. На английски се нарича Sensory deprivation или Perceptual isolation.

Най-лесни за отнемане са зрението и слухът. За целта могат да се използват превръзки за очи, качулки или маски, както и тапи за уши или слушалки. Различните средства могат да се комбинират за засилване на ефекта, както и да се отнемат повече от едно сетиво едновременно. Краткотрайното излагане на сензорна депривация може да бъде релаксиращо, докато по-продължителното излагане може да доведе до халюцинации и различни форми на депресивни състояния. В тази връзка не бива да се прекалява и винаги трябва да се използва изключително внимателно.

При лишаване от сетиво, човешкият мозък може да реагира по два начина, като при някои се проявява само едната страна, при други само другата, а при трети и двете в комбинация с различна пропорция. И в двата случая човешкият мозък се озовава в ситуация на недостатъчна информация за обкръжаващата го среда, тъй като достигащите сигнали от сетивата са в по-малък обем или напълно отсъстват. Съответно мозъкът разполага с две възможни действия – да започне да събира повече информация от други източници или да симулира или изфабрикува липсващите данни.

В такъв случай, едната проява е засилване на останалите сетива за да компенсират отсъстващата информация към мозъка. Например, ако човек не вижда, слухът му се изостря. Ако лишаването от зрение се комбинира и с лишаване от слух, може да се засили обонянието или усещането за докосване. И тъй като докосването е едно от важните сетива за изживяването на сексуално удоволствие, сензорната депривация може да се използва като мощен инструмент за засилването на ефекта му.

Втората проява, която често се среща при субекти подложени на сензорна депривация са халюцинациите. Тук не става дума задължително за визуални халюцинации. Зрението и слухът са сетива, които се отнемат относително лесно, но реално и другите сетива могат да бъдат отнети. Например чрез ограничаване на движението може да се преустанови драстично физическият контакт на тялото, което да намали усещанията за докосване. В такива ситуации е възможно човек да изпита фантомни докосвания – т.е. да усеща докосване, което реално не се е случило. И както се досещате, това отново може да бъде таргетирано като форма на сексуална или интимна стимулация.

Основната идея тук е, че когато вие докосвате вашия партньор, трябва да налучкате, да уцелите – къде са неговите ерогенни зони, къде му е приятно, къде не му е приятно, къде е по-приятно и къде по-малко. Трябва да откриете правилния начин – дали да бъде докосване с пръсти, дали да бъде докосване с друга част на тялото, допир тяло в тяло. Колко сила да се приложи при този физически контакт. Дали да бъде по-грубо или по-нежно. Дали да има голям интервал от време между интеракциите или интервалите да бъдат кратки. Разбирате – нюансите на сивото тук са много повече от 50 и за да бъде доставено максимално удоволствие е необходимо партньорите да се познават наистина много добре. За съжаление, това може да отнеме дълго време, може да бъде относително трудно и често може да се окаже, че в известна степен не е взаимно.

Именно тук на помощ може да дойдат практиките от сензорната депривация. Защото човек познава себе си най-добре. Човек живее със себе си и опознава собственото си тяло през целия си живот – доста време преди да придобие осъзнатост на интимните си действия. И докато това, да знаеш къде и как е приятно на партньора ти да го докосваш, е трудно и изисква експериментиране и откриване, то познанието къде и как обичаш да бъдеш докоснат, е нещо, с което обикновено повечето хора са вече наясно. Затова, когато сме подложени на такива техники, когато сме лишени от едно или повече от сетивата ни, когато собственият ни мозък започне да допълва липсващата информация, когато нашето съзнание започне да ни играе игра, ще изпитаме докосване именно там, където бихме го изживели възможно най-сексуално. Бихме видели именно това, което би представлявало най-голямата ни еротична фантазия.

Т.е. благодарение на двата ефекта от сензорната депривация може да усетим неща, които не се случват, но нашето съзнание специално е формирало за нас по най-добрия начин и при това можем да ги усетим многократно усилени, заради изострянето на останалите сетива. Това може да бъде изключително интензивно еротично изживяване и по тази причина сензорната депривация намира широко приложение и като форма на BDSM техника.

Освен сензорната депривация има още и сфера на т.нар. сензорна игра. Вместо субектът да бъде лишен от едно или повече сетива, се създава интензивна прекомерна стимулация фокусирана върху едно от сетивата. Това може да се извърши чрез прожектиране на хипнотични изображения, пускане на специфична (също определяна като хипнотична) музика или шум от слушалки. Може да представлява специфичен начин на докосване, например чрез перо, копринен шал, колело на Вартенберг (виж снимката по-долу) или други подходящи инструменти и предмети.

Трябва да се има предвид, че пространствената ориентация също е сетиво (на вестибуларния апарат) и с подходящо оборудване е възможно също да бъде свръх стимулирана. Гъделичкането също е прекомерен стимулатор на усещането за докосване. То пък може относително лесно да доведе до хипервентилация и еуфория.

Освен като сетивен ефект водещ до различни форми на халюцинация и изостряне на сетивата, сензорната депривация може да бъде използвана и като форма на доминация. В крайна сметка лишаването от правото да изпитваш определени усещания, отнемането на сетивата също е форма на контрол. От една страна подчиненият дава съгласието си да бъде лишен, а от друга страна Доминиращият получава правото да отнеме. Това също може да има силен психологически ефект, тъй като в основата на доминацията седи концепцията за удовлетворяване на определени психологически нужди – нужда от подчиняване и от надмогване.

Като алтернативна форма на сензорна депривация може да се използва и отнемането на речта – поставянето на предмет в устата на подчинения не го лишава от сетива, но е форма на ограничение, която може да бъде успешно допълнение към цялостното изживяване. За целта може да се използват както специално пригодени устройства (т.нар. gag), така и чорапи, гащи или друго бельо, самостоятелно или в комбинация с тиксо или лепяща лента. Бельото, особено ако е носено или ползвано, може да носи със себе си аромати, както приятни, така и неприятни (като форма на доминация), което е стимул за сетивото обоняние. А обонянието в този момент е възможно да е засилено заради сензорна депривация. Все пак трябва да се внимава с такива форми на запушване на устата, тъй като крият рискове от задушаване.

Аз обичам да казвам, че в BDSM игрите е необходимо не само подчиненият да има доверие на Доминиращия, но и обратното и някой път може да дам конкретни примери – защо. Но това ще бъде обект на съвсем отделна публикация. В сферата на сензорната депривация безспорно е важно подчиненият да има доверие на Доминиращия, тъй като такъв вид игра представлява мощен психологически инструмент. Но в същото време – сензорната депривация, изиграна по подходящ начин и в умерени количества може да се използва от начинаещи подчинени. Това е техника, която обикновено не включва силна или дори никаква болка, за разлика от много други BDSM практики, поради което се препоръчва като форма на първа игра между партньори, които се познават от скоро или при лица, които нямат богат опит с BDSM игри. Може да се използва за сближаване или заздравяване на връзката между партньори без да ги извежда от зоната на техния комфорт. В такива ситуации се препоръчва да се започне с лишаване само от едно сетиво или дори само ограничаване, а не пълно лишаване. Поставянето на превръзка на очите, която не е силно ограничаваща и не е силно стегната може да бъде едно добро начало. А с времето това би могло да премине и към поставянето на маска, която да води до пълно лишаване на подчинения.

Сензорната депривация често може да бъде изживяна от подчинения като форма на унижение или дори обезчовечаване. Носенето на комплексни BDSM маски може да създаде силно усещане за нищожност. Във времето на лишаване от сетива субектът е възможно да изпита усещания, че е предмет, обект или собственост, а не човешко същество. Психологическият ефект може да бъде изключително силен, дори неочакван и не бива да се пренебрегва от Доминиращите. В този смисъл – преди да се прави сензорна депривация партньорите трябва да са договорили граници на играта, стоп дума и/или жест. По време на играта Доминиращият трябва да полага специални грижи за подчинения си. Например връзването може да наруши циркулацията на кръвта в крайниците, а подчиненият може да не го усети заради фиксирането на съзнанието върху изострените сетива. В такъв момент е изключително важно Доминиращият да следи за нередности и да реагира вместо подчинения в случай че се прояви някой риск за здравето и живота на подчинения както и ако психическото му състояние показва, че няма да може да понесе стимулацията безопасно. Също така е добре и да се планира подходяща последваща грижа за подчинения след края на играта, тъй като става дума за интензивна стимулация на съзнанието. Тази грижа е добре да бъде дискутирана между партньорите още преди началото.

И така, след като обсъдихме подробно теорията, да обърнем малко внимание и на практиката с някои кратки насоки:

Сетива, които могат да бъдат ограничавани или лишавани напълно: зрение, слух, обоняние, допир, ориентация, вкус, температура.

Средства за ограничаване, лишаване или стимулация:

По отношение на зрението: превръзки за очи, маски, качулки, тъмни очила или очила за прожектиране (вкл. за 3D или добавена реалност), прожектиране на хипнотични или психотропни изображения и анимации, мигащи цветове (преди такива прожекции се уверете, че субектът не страда от форми на епилепсия).

По отношение на слуха: тапи за уши, слушалки, музика и запис на шумове или звуци. Музиката може да бъде хипнотична или психотропна, а шумовете монотонни.

По отношение на обонянието: тапи или щипка за носа, както и силни аромати от свещи, димящи пръчици, етерични масла, телесни аромати и миризми, ароматът на парфюма използван от партньора, както и миризма на ползвано бельо.

По отношение на допир: ограничаването или лишаването може да се постигне чрез различни форми на обездвижване или чисто заповедни забрани за докосване по тялото от самия подчинен в комбинация с ограничаване на докосването и от Доминиращия, като форма на лишение. Гъделичкането също е силен стимулатор.

По отношение на ориентацията: не може да бъде напълно отнета, но вестибуларният апарат може да бъде заблуден. Като деца всички сме се въртели докато започне да ни се вие свят. Или въртене със затворени очи за прекомерно стимулиране на съзнанието и изпадане в еуфория.

По отношение на вкус и температура: също не са сетива, които лесно да се ограничат или отнемат, но пък могат лесно да бъдат интензивно стимулирани. За вкуса – пригответе силни дразнители за вкусовите рецептори – сладко, солено, кисело… нанесете лимон върху гумена ръкавица, преди да бръкнете в устата на подчинения или сладка или солена вода. Важно е подчиненият да не го очаква или да има рязка промяна – след като многократно е опитал сладкия пръст, внезапно да усети този с лимон. Използвайте студеното и топлото в комбинация с докосванията. Можете да поставите метални предмети в хладилника, които да използвате за докосвания по тялото (например лъжици). Не ги поставяйте в камера или фризер, това може да бъде прекалено силно, неприятно и дори опасно. Използвайте кубче лед, което да използвате за докосване, плъзгане, разтапяне върху тялото на подчинения. Поставете същите метални лъжици в съд с топла вода, за да се загреят (не кипяща вода, не използвайте прекалено топли предмети). Използвайте много леки предмети, докосването от които може да бъде едва доловимо – копринени шалове, ръкавици, пера, пухове и др. Или използвайте тежки или бодливи предмети които създават рязко силни усещания – гири, тежести за вдигане, пясъчни топки, боксови ръкавици, куки, шишове (не използвайте много остри предмети, особено ножове, за да избегнете нараняване), колело на Вартенберг или дори електрошок.

Като комбинация от докосване, ориентация и дори слух, докато субектът е обездвижен и с превръзка на очите – заставайте близо до него без да осъществявате физически контакт. Дишайте му във врата, близо до ушите, движете се тихо в стаята без да може да усети къде се намирате. Застанете близо до лицето му с различни части на вашето тяло, така че да може да усети присъствието ви, без да има докосване или физически контакт. Използвайте подухване, като алтернативна форма на „докосване“ без физически контакт на тялото с предмети или други тела.

Между отделните действия оставяйте големи интервали от време в които да дадете възможност на халюцинациите да се развият и изпълнят съзнанието на субекта. Неизвестността е важен компонент, постарайте се да договорите предварително действията си и да определите лимитите на играта, без да разкривате на подчинения всичко, което предстои. Очакването в неизвестност е силен стимулатор за съзнанието. Освен да са дълги интервалите от време между отделните действия трябва да бъдат и различни и случайни. Субектът не трябва да може да отгатне кога ще бъде следващата доза стимулация.

Като последен съвет – започнете с малко и надграждайте с времето, не се мятайте директно на максималното, което ще ви хрумне. Играйте внимателно и етично, уважавайте партньора си и се грижете за подчинените. И не забравяйте че във всяка игра безопасността трябва да бъде преди всичко.