Заглавието на практика казва почти всичко. Нямам много какво да добавя. Но в последно време няколко пъти провеждам дискусии по тази тема. Преди време се запознах с едно момче, което изпитваше огромно притеснение да се видим. Всъщност си писахме над една година преди да се видим на живо. Страхуваше се какво ще правим, страхуваше се дали ще му допадне, страхуваше се дали ще се справи, страхуваше се дали ще е в безопасност, страхуваше се дали няма да го снимам, да го изнудвам. Казано накратко – въпреки че се съгласи да се запознаем, му беше трудно да ми се довери. Дори не съм сигурен че след срещата нещата с доверието се подобриха.

Но тук идва обратният момент. Много хора смятат, че само участникът с подчинената роля трябва да има доверие на доминиращия. Но това не е така. Доминиращият също трябва да има доверие на подчинения. Наистина – става дума за доверие в различни аспекти и измерения, но това не променя драматично нещата.

Запазвайки анонимността на участниците в разказа, ще се опитам чрез реални примери да илюстрирам защо за мен, дори в ролята на доминиращ, също е важно да имам доверие на хората, с които се срещам.

Случай 1

Преди известно време, след кратък разговор в онлайн чат се запознах с един господин, който искаше да направим BDSM сесия с пляскане. Той каза какви са неговите лимити и условия, аз казах какви са моите. В общи линии уговорихме условията, мястото, времето… и стигнахме до срещата. Ще уточня, че винаги при запознаване с нов човек, аз задавам относително идентични въпроси и единият от тях е – какъв опит имаш до момента с това, което искаш да правим. Дали това е нещо, което си правил и преди, дали е само еротична фантазия, която искаш да изпълниш, дали е нещо, което просто си виждал в клип? И по тази тема стигнахме до там, че няма богат, но все пак има известен опит, което генерално ме накара да се чувствам малко по-спокойно.

Следващо важно уточнение от този случай е, че участникът не беше прекалено млад, и под млад не визирам че е бил пълнолетен, не си спомням точната възраст, но по спомен беше някъде около 30-те. Пояснявам това, тъй като на тази възраст очакванията са хората наистина да имат някакъв опит и също така да имат по-сериозно отношение и не очаквам да ме подведат. Както вече усещате на къде отиват нещата – обеца на моето ухо за в бъдеще.

Както казах, аз държа на дискретността, затова ще се опитам да разкажа историята разкривайки абсолютния минимум от детайли и факти и запазвайки напълно анонимността на участниците в нея, защото уважавам правото на всеки да разполага с такава анонимност. Освен това, ако я няма – изграждането на доверието за което писах преди това ще е принципно непостижимо.

Long story short, по време на сесията човекът направи доста силна паник атака, почти със загуба на съзнание. В момента в който това се случи, той беше с маска покриваща цялата глава и вързан изправен, което бяха допълнителни предизвикателства – първо да сваля маската максимално бързо, след това да го отвържа и да го сваля, без да падне и да се контузи. Трябва да се отбележи и че в първия момент аз всъщност не знаех, че това е паник атака и през главата ми минаваха всякакви мисли – глътнат език, епилептичен припадък, алергична реакция (не че има на какво, но е вариант), така че трябваше в цялата напрегната ситуация да преценявам и какво точно се случва. Трябваше да преценявам и дали ще има необходимост от чужда помощ, от медицинска помощ – изобщо – бързи решения какво да се прави. За капак, това състояние беше неочаквано продължително. Не е първата паник атака, която виждам, все пак се занимавам с това от достатъчно дълго време. Но обикновено паник атаките продължават по няколко минути, а тук продължи над половин час. И въпреки че смятах, че съм подготвен както за такива случаи, така и за всякакъв друг род инциденти, адреналинът в такъв момент е нещо брутално.

За щастие случаят приключва без сериозни последствия. След известно време човекът се оправи, поседяхме още известно време, докато се убедя че ще бъде в състояние да си тръгне безопасно (вкл. да шофира тъй като беше дошъл с автомобил) и след това го изпратих. Повече никога не си писахме и не се видяхме. Истината е, че и аз нямах желание за втора среща, но то по никакъв начин не беше свързано със самата случка. Реално той беше осезаемо по-едър от мен и на ръст и на килограми и на мускулна маса и като телосложение (а аз изобщо не съм дребен), което не ми позволи да имам доминантно преживяване с него и това е основната причина и аз да не го потърся повече. Само за кратко илюстриране на ситуацията – аз съм висок почти 2 метра без един два сантиметра, а за да му сложа маската без да кляка се наложи да се кача на стол. Аз си свалям предмети от най-горните рафтове на горен ред кухненски шкафове без да се изправям на пръсти. Това ми уби цялото доминантно изживяване.

Но не е важна причината да не се видим повече. Разказвам историята за да онагледя с конкретен пример защо е важно аз също да имам доверие на отсрещната страна, независимо че съм в доминиращата роля. При всяка първа, а често и втора, трета, четвърта сесия с нов човек, с когото сега съм се запознал аз съм притеснен от това – как ще реагира, какви ще са реакциите. Особено когато се практикува сензорна депривация или различни игри, които включват каквото и да е ниво на болка. Реакциите на хората могат да са всевъзможни и непредвидими. И по тази причина за мен също е важно да имам доверие на подчинения не по-малко от обратното.

Случай 2

Преди доста години (вероятно около 7 – 8), за няколко месеца направихме няколко различни сесии, в т.ч. и онлайн с едно момче от друга държава. Отново ще спестя прекалено много детайли в историята, за да гарантирам анонимност на участниците, особено фактите, които нямат касателство към самата история.

Та, той беше голям фен на chastity cage. Всъщност все още поддържаме връзка онлайн и знам че продължава да използва такива, при това доста интензивно. Но към онзи момент той нямаше почти никакъв опит с това и изцяло разчиташе на моите насоки и съвети. Та при първото поставяне на клетката реши, че главичката на пениса трябва да е забелена преди да я постави в клетката. Важно уточнение е, че не е обрязан, т.е. гланса е силно чувствителен към почти всичко. Обясних му, че няма специални правила да не се прави така, но не съм виждал никой да го прави по този начин. Все пак пенисът вътре няма да бъде в състояние на ерекция практически никога. А при необрязан това по никакъв начин не предполага главичката на стои оголена, особено продължително време.

В крайна сметка си сложи клетката по начина по който той беше решил независимо от съветите и насоките, които аз давах. Сложи си клетката вечерта и спа цяла нощ с нея. На сутринта се събуди със страшни болки, а като я свали се оказа, че глансът силно се е възпалил от триенето в клетката през нощта. Не обичам да съм judging, но не пропуснах да намекна „аз казах ли ти“, но това не помагаше на ситуацията. За щастие той е изключително коректен и нито тогава, нито след това, нито когато и да било, дори не е намеквал, че имам вина за случилото се. Наложи се да ходи на доктор, всичко се оправи след няколко дни и не е имало сериозни последствия.

Но този случай също онагледява, защо имам нужда да мога да се доверя на хората с които заедно правим BDSM неща, че няма да направят някоя глупост. Защото сме заедно в това пътешествие и последствията от неправилните решения, макар и не по равно, но са споделени. От този конкретен случай извлякох за себе си и още един важен извод – никога не правя компромис със собствените си правила и убеждения. Ако някой не е съгласен – няма да го накарам насила да ги спазва, но просто мога да избера да не правим нищо заедно, от това светът няма да се свърши.

Случай 3

Третият случай няма да го разказвам в първо лице, тъй като, за щастие не ми се е случвал никога и дано да не ми се случва, но съм го чувал разказан от първо лице от познати и очаквам че е напълно реална ситуация.

BDSM, макар и по взаимно съгласие е преживяване, което не е уредено в правния свят почти по никакъв начин. Освен това е нещо, което обикновено се случва в силно интимна обстановка в която участниците често са насаме и почти никога няма свидетели. И ако поведението на участниците бъде оспорено от едната страна като доброволност и взаимно съгласие, често въпросът става – дума срещу дума. А много от практиките, извадени от контекста могат да изглеждат изключително агресивни и да доведат до сериозни обвинения.

Накратко историята е за обвинение в изнасилване след доброволна BDSM сесия по взаимно съгласие. Както казах, тази история не я разказвам от първо лице и за щастие не се е случила с мен, но е сценарий за който винаги съм се притеснявал че е възможен и на практика почти не съществува начин да се предпазиш. В еротичните филми често се представя как се сключва договор между страните, който урежда тези въпроси. Дори в интернет се срещат образци на такива документи. Доколкото ми е известно никъде в цивилизования свят подобен документ не би могъл да има тежест в съда, но не съм правил задълбочени юридически анализи. Така или иначе правните норми поне в България не позволяват да се сключи договор или споразумение, с което двете страни да декларират по какъвто и да е начин, че са съгласни да извършат някакви действия, които извън контекста на BDSM са си състави но наказателния кодекс – изнасилвания, задържане против волята и подобни. И това е страх, който често съм изпитвал в ролята си на доминиращ. Убеден съм, че това е страх, който дори при vanilla отношения много партньори изпитват. Възможността след сесията единият от двамата да заяви че каквото се е случило не е било по взаимно съгласие а против волята му съществува както в хетеросексуалните връзки, както и при най-обикновена интимност. Дори не е нужно да става дума за BDSM. Така че това е също пример, че независимо че някой е в доминиращата роля, нуждата от доверие не е по-малка.

Последен (хипотетичен) случай

Аз не съм привърженик на poppers, както и на тютюнопушенето, на алкохола или на наркотиците. И ако някои от изброените вещества са изцяло незаконни, други са изцяло легални, а трети са по ръба на закона, аз нямам претенции към партньорите и като цяло се въздържам да коментирам техния личен избор. Често, вероятно такъв тип избор би ми повлиял на генералното решение – искам ли да имам каквито и да било отношения с този човек или не, но да речем, че това не е фактор от първостепенна важност.

Но каквото и да си говорим, употребата на някои от тези вещества крие сериозни рискове – както за живота, така и за здравето, а дори и чисто юридически риск от съдебни искове и разследвания. Затова, особено когато знам, че човекът с когото се срещам употребява или притежава нещо подобно за мен е трудно да изградя доверие към него. Особено в случаите когато не ми казва предварително … а още повече в случаите, когато съм попитал изрично и са ме излъгали.

Отново подчертавам, че това е хипотетичен случай, защото поради личното ми отношение към това, през годините не съм допускал много хора с такива предпочитания да са прекалено близо до мен или да имаме прекалено близки отношения, но е страх, който имам и преживявам при всяко ново запознанство.

Заключение

Заключението е кратко и цитира напълно заглавието – доверието е двупосочен процес. За да има доверие – трябва всяка от (щях да напиша двете, но защо да ги ограничаваме) страните трябва да има доверие в останалите. По тази причина, аз никога не съм преследвал бройката. Ако се запозная с човек с когото се чувствам комфортно и успеем за изградим взаимно доверие, за мен е ценна възможността да имаме колкото се може по-продължителна връзка и трайни отношения. Защото това си спестява стреса от изграждането на ново доверие с непознат човек.