На снимката горе, освен тежестите на тестисите виждате и уретрална сонда. Това е метална (има и силиконови, гумени, пластмасови, стъклени и др.) пръчица, която се пъха в уретрата на пениса с цел стимулация. Някои оценяват усещането от проникването като приятно, други не. Ако не се използва прекалено дебели сонди, проникването в никакъв случай не е болезнено. Пръчицата може да бъде гладка, оребрена или с друг релеф, например с топчета. Също така може да бъде права или извита във формата на C или S. Сондите могат да имат и различни диаметри от 2 – 3 мм. до почти 2 см.

Пример за екстремно голяма сонда

Първоначално сондите са създадени за медицински цели и се използват при лечението на различни заболявания, при които е необходимо да се извърши разширяване на утертрата на пениса. Но с времето намират приложение в kink и BDSM средите, като в днешно време на пазара могат да се намерят и сонди, които видимо далеч надхвърлят медицинските нужди – както по размери, така и по дизайн и създавани усещания.

Дължината на сондите също може да варира значително. Трябва да се има предвид, че ако сондата е прекалено дълга е възможно тя да достигне чак до пикочния мехур, подобно на катетър. В такива случаи трябва да се внимава изключително, тъй като сондите по замисъл са твърди (особето металните и стъклените), за разлика от катетрите, поради което е възможно да се предизвикат вътрешни травми в най-дълбоката част на уретрата.

При поставянето на сонди, някои ги оставят да се плъзнат по цялата дължина и да „потънат“ изцяло вътре в уретрата. Смята се, че няма опасност да се „заклещи“ вътре и чрез леко масажиране в основата на пениса, както и с обръщане на пениса с отвора надолу, от силата на гравитацията, сондата може да бъде извадена относително лесно. Въпреки това, препоръчвам при първите опити това да не се практикува от съображения за безопасност. Някои сонди имат уширение, халка или друг механизъм в горния си край, които не позволяват цялата сонда да пропадне вътре в уретрата.

Важна бележка: при поставянето на уретралната сонда задължително се ползва стерилен лубрикант – гел на водна основа. Добре е пенисът да е хубаво измит с интимен сапун с ниско Ph, сондата да е стерилизирана чрез изваряване не по-малко от 5 минути в кипяща вода и/или с медицински дезинфектант (препоръчва се хлор хексидин, а не от масовите дезинфектанти за ръце). Ако се ползва дезинфектант, да се изплави с дестилирана вода преди поставянето, за да се избегне парене в уретрата. При поставянето ръцете също трябва да са добре измити с антибактериален сапун (може допълнително и с дезинфектант) и по възможност да се ползват стерилни латексови и/или нитрилни ръкавици.

В случаите, когато поставянето на сондата е част от BDSM игра, възможно е това да се прави и от второ лице. Т.е. да има Доминиращ, който поставя сондата и подчинен, на когото поставят сондата. Не е нужно да навлизам в детайли, че в такива случаи е важно и двамата да предприемат необходимите хигиенни мерки.

Когато става дума за стерилнен лубрикант обърнете внимание и на начина на съхранение. Лубрикантът, ако е готов – препоръчва се да е купен от аптека, опаковката да не е отваряна. Ако е приготвен на момента (от пудра) – задължително да се използва дестилирана вода, чист съд и да не е съхраняван продължително време след приготвянето му. За допълнителни усещания може да охладите лубриканта в хладилник. Не използвайте лубриканти съдържащи полиалфаолефин (най-често това са лубриканти на пудра), тъй като тези лубриканти съдържат добавки, които не им позволяват да се отмиват лесно с вода. Въпреки че този тип лубриканди се абсорбират в тялото (абсорбира се влагата, а останалото се разпада и изхвърля), не е препоръчително част от лубриканта да остава трайно в уретрата.

По отношение на сондата – задължително се почиства добре с вода и сапун след употребата. Изваряването и дезинфекцията е препоръчително да се извършват непосредствено преди употребата. Ако е дезинфектирана предвалително – може да я съхранявате завита в домакинско стреч фолио, като преди завиването я напръскате с дезинфектант и я почистите с още дезинфектант и дестилирана вода непосредствено преди употребата.

По отношение на ръкавиците – не всички ръкавици (латексови и/или нитрилни), които се продават в аптеките са стерилни. Ако купите стерилни – съхранявейте ги по начин, който да гарантира че ще останат такива.

Добрата хигиена и мерките за безопасност са изключително важни за предотвратяване на уринарна инфекция! Имайте предвид, че вътрешната инфекция се развива значително по-лесто от външна и уретрата е много по-чувствителна от ануса, ректума и устната кухина.

Други мерки за безопасност

Не използвайте други предмети, които не са специално проектирани за употреба като уретрални сонди. Някои практикуват използването на четки (за миене, за зъби и др. видове), на термометри и други предмети от домакинството. Това може да бъде изключително опасно. Уретрата е чувствителна и мека отвътре и е лесно да бъде наранена, а лечението може да бъде неприятно и продължително. Стъклени предмети могат да се счупят и попадането на парчета стъкло може също да бъде доста неприятно събитие. Специалните сонди за пенис, които са от стъкло обикновено се изработват от боросиликатно закалено стъкло и е трудно да се счупят, но като цяло аз ги избягвам генерално поради по-големия риск.

Допълнителни размисли и бележки

Препоръчвам да се използват метални сонди, а не силиконови или гумени. Силиконовите и гумените сонди лесно пренасят инфекции, тъй като са по-сложни за дезинфекция. В порите на материала лесно може да се задържат бактерии и микро организми. Металните сонди обикновено се произвеждат от медицинска стомана, която е притежава специфични камества именно по отношение на дезинфекцията.

При миенето на пениса е важно, ако не е обрязан, да се измие добре под кожата на препуциума. Но не по-малко е важно да се измие и всичко, включително и обласста на пубиса (около ствола на пениса, където обикновено има окосмяване). Това е важно, тъй като дори и самият пенис да е чист, може да докоснете по невнимание сондата или пениса до непочистена част от тялото.

Вместо стерилен гел, като алтернатива на лубриканта, може да се използва естествената смазка, която се отделя от пениса при възбуда (при повечето мъже) или семенната течност. За избягване на пренасяне на инфекции, желателно е да е собствена сперма на този, в чийто пенис се прониква със сондата. Спермата сама по себе си е достатъчно стерилна, а дори и подчиненият да има някаква текуща инфекция, няма опасност да се инфектира втори път със същата. Генерално не се препоръчва да се съхранява, а да се използва „прясна“, но в случаите, когато се съхранява в съд след като е била „източена“ по-рано, важно е съдът също да е стерилен.

Спермата като лубрикант може да се смеси и със слюнка. Отново е препоръчително, слюнката да е на човека в чийто пенис се прониква, а не чужда. Слюнката по начало също е стерилна и безопасна за използване, но устната кухина често не е! Затова, ако се използва слюнка е препоръчително зъбите да се измият добре с четка и паста, а след това да се направи жабурене/гаргара с вода за уста (например Листерин, Пароекс или друга със съдържание на хлорхексидин или друг биоциден препарат). Ако имате здравословен проблем в устата, избягвайте да използвайте слюнка.

Ако усетите силна остра болка по време на играта – не вадете сондата бързо и/или рязко. Извадете я бавно и спокойно. Възможно е да има кръв, пенисът е обилно кръвоснабден. Може да изглежда по-опасно отколкото всъщност е, но е важно да не се паникьосвате и да запазите хладнокръвие. В такъв длучай прекратете играта незабавно и по възможност се консултирайте с лекар.

В случай, че сте имали инцидент и сте направили раничка, избягвайте да правите повторна игра през следващите не по-малко от 14 дни, препоръчително поне 21 дни. Раните в уретрата като цяло на са опасни сами по себе си, но се получава фиброзна (по-твърда) тъкан около тях. При повторни наранявания тъканта става все по-твърда, което не и позволява да е еластична и при ерекция може да предизвиква извиване на пениса в някаква посока (болест на Пейрони). А след време може дори да стане болезнено при ерекция.

Размерът на сондата е важен. Започнете с по-малка, за да прецените, дали усещането ви е приятно, неприятно или безразлично. Преминавайте постепенно към по-големи размери. Ако не изпитвате болка или дискомфорт от проникването, значи размерът не е прекалено голям за вас.

Ако изучавате нови територии или търсите нови усещания, като за начало си купете една малка сонда. Когато установите, дали това е „вашата игра“, можете да си купите комплект сонди с различна дебелина, форма или релеф, за да можете да ги ползвате последователно с нарастване. Дори в рамките на една сесия е удачно да се започне първо с по-малък диаметър и гладка повършност и постепенно да се преминава към по-големи размери и релефи.

Игрите с уретрална сонда не могат да увредят пениса ви, ако се спазват правилата за безопасност. Прекалено честата игра ще доведе до разширяване на уретрата, но това не може и няма да представлява медицински проблем. Дори напротив, разширяването на уретрата се практикува с медицинска цел при някои видове заболявания. В този смисъл, ако сондата не прониква в пикочния мехур – можете да практикувате това дори и всеки ден, без опасност за здравето.

В случай, че сондата прониква в пикочния мехур, ще усетите това по леко съпротивление преди да го достигне и по това, че вероятно ще изпитате неконтролируемо напикаване, такава практика се препоръчва да не се прилага по-често от веднъж на 1 – 2 седмици и преодоляването на съпротивлението не бива да е с груба сила. Освен ако не изпитвате допълнително удоволствие от това „дълбоко проникване“, избягвайте тази практика.

Причината за последното е, че има опасност да увредите клапата, която затваря пикочния мехур и задържа урината да не изтича безконтролно. Ако го направите, ще бъде доста неприятно, защото ще се напикавате доста лесно след това!

Какво да правим след играта?

След края на играта е добре да се уринира обилно, за да се почисти каквото е останало в уретрата.

В случай, че след игра с уретрална сонда имате съмнение за инфекция – болки в слабините, включително тестисите, парене при уриниране, секреция или сълзене от пениса без видима причина, първата лесна и бърза стъпка е, да дадете в лаборатория стерилна урина и семенна течност за изследване.

Пробите се взимат рано сутрин, непосредствено след събуждането. Предварително купете в аптека два броя стерилни контейнери. Измийте добре пениса и ръцете си с антибактериален сапун. При отварянето на контейнерите се старайте да не докосвате гърлото и вътрешността с ръце или с пениса.

Първо вземете пробата от урина, като се изпикаете в единия от контейнерите. Не е нужно да го пълните догоре. Опитайте се да не сипвате съвсем първата струя. Пуснете първите милилитри да изтекат в мивката и след това напълнете контейнера приблизително до средата.

След това мастурбирайте и напълнете втория контейнер, като отново – първите капки / милилитри не ги използвате като проба, оставяте ги да изтекат, а остатъка го събирате в контейнера, като отново внимавате да не докосвате гърлото и вътрешността на контейнера с ръце или с пениса. Качеството на семенната течност не е важно, тъй като няма да изследвате него, а наличието на инфекция. Също така – не е нужно голямо количество – не се притеснявайте, ако има само няколко капки – ще бъде достатъчно. И не разсъждавайте – какво ще си помислят в лабораторията, хората там си имат достатъчно работа, за да разсъждават върху пробите.

Отнесете пробие в най-близката лаборатория и ги дайте за микробиологично изследване на стерилна урина и семенна течност. Към днешна дата (август 2024 г.) цената на подобни изследвания е 15 – 20 лв. за всяка проба. Резултатите излизат след 2 – 3 работни дни. Ако в резултата пише „без следи от микроорганизми“ или идентичен текст – значи всичко е наред. В противен случай – потърсете консултация с лекар, като му покажете резултатите за назначаване на подходяща антибиотична терапия и не предприемайте самолечение.

Ако се стигне до лечение – спазвайте назначената терапия стриктно. Уринарните инфекции са неприятни и упорити, но в повечето случаи не са опасни и са лесно лечими. Не прекъсвайте и не преустановявайте терапията по-рано от назначеното от лекаря. След края на терапията изчакайте 1 до 2 седмици и повторете изследването, за да е сигурно, че инфекцията е напълно отстранена.

Винаги играйте отговорно и безопасно!